Всеки втори студент у нас следва “Икономика”, “Педагогика”, “Медицина”, “Администрация и управление”, “Педагогика на обучението по…”, “Комуникационна и компютърна техника”, “Информатика и компютърни науки” или “Право”. Това показват данните за най-масовите професионални направления от Националната карта на висшето образование, която беше актуализирана от Министерския съвет.
Броят на действащите студенти през академичната 2022/2023 година е 179 765. В образователна и квалификационна степен “бакалавър” се обучават над 116 000, за “магистър” учат 58 000, а за “професионален бакалавър” малко над 5000 студенти. Български граждани са 164 854, което е близо 92% от всички действащи студенти. Чуждестранните са 14 911, което е 8.3%. Над половината (58,4%) от тях са в “Медицина” и “Стоматология”.
Най-много висши училища (27) има в Югозападния район за планиране, който включва София. На другия полюс е Северозападният район, в който са базирани само две висши училища, а други четири действат чрез филиали. Най-много професионални направления са достъпни в Югозападния район – 50, а най-малко в Северозападния – 14.
Националната карта на висшето образование се актуализира всяка година.
