Монографията „Бежанският въпрос в българо-турските отношения и установяването на източнотракийски бежанци в България през периода 1913 – 1925 година“ с автор д-р Иванка Делева, уредник на отдел “История” в Регионалния исторически музей в Бургас, бе официално представена в Етнографския музей от доц. д-р Ваня Стоянова от Института за исторически изследвания при БАН и научен секретар на Тракийския научен институт към Съюза на тракийските дружества в България.
“За един изследовател е много важно, когато започне да работи по тема, да я избере така, че да даде своя принос към нея. Т.е. по темата да не са писали много хора или да са писали, но от различен ъгъл. За бежанци в България се пише от времето на появата им”, каза в началото на представянето доц. д-р Ваня Стоянова. Според нея подобно цялостно изследване под това заглавие на българските бежанци от Източна Тракия в бургаския край през призмата на българо-турските отношения досега не е имало в българската историография.
По думите ѝ избраният период е попадение, защото 1913 г. е годината, в която в България се изливат потоци от бежанци вследствие на първата национална катастрофа, като голяма част от тях са от Тракия. Цариградският договор между България и Турция е първият по същество договор, който третира проблематиката за бежанците. Горната граница на изследването – 1925 г. е свързана с подписването на Анкарските спогодби, когато окончателно се затваря пътят на връщане на тракийските бежанци към родните им места, но и те биват завинаги оставени в границите на България и тя е принудена сериозно да се заеме с тяхното устройване на място.
Доц. Стоянова определи изследването на д-р Иванка Делева като успешно и заради неговата структура. Монографията е съставена от две части, всяка от които има по две глави. Първата тя условно нарича нормотворческа, а втората – изцяло фактологична и свързана конкретно с бежанците, кои са те, къде и как се настаняват.
Източниците, на които се опира нейното изследване, са богати и сред тях попадат между 10 и 12 архивни фондове. Освен тях са ползвани и литературни източници, както и устни спомени, теренни изследвания, статистически данни, стенографски дневници, закони – цялата палитра от източници, които в основата си едно историческо съчинение може да съдържа, коментира експертът.
“До 1920 г. няма опит за въвеждане на системно законодателство, касаещо бежанците. Такова всъщност няма до 1926, но книгата показва еволюцията на тези законотворчески решения”, допълни доц. Стоянова. Според нея в книгата ясно е посочено и че в избрания период българската позиция се колебае между два стремежа. От една страна е да направи възможното българите да останат по местата, където живеят, а дошлите да се върнат по родните си места. От друга страна е да предприеме мерки и решения за тяхното устройване, което е наложително с всяка идваща вълна. Д-р Делева обаче не се задоволява с тази констатация, а търси и допълнителни причини за нея, смята доц. Стоянова.
“Обясненията, които тя търси, са във вътрешно- и външнополитически план, в незавършилите процеси на формиране на националните държави, в липсата на политически опит в българските управляващи, в негативните последици, с които България излиза от всяка война след 1912 г., които в голяма степен олекотяват нейната позиция в двустранните договори за разлика от Турция, която излиза от Гръцко-турската война като безспорен победител и налага в максимална степен онова, което иска да постигне. Това са сложни процеси, които авторката разглежда успешно без да налага осъдителен, а по-скоро разсъдителен тон. Тя не заклеймява, не осъжда, а обяснява защо е така”, смята още доц. Стоянова за направеното изследване.
Тя обърна внимание и на още нещо, което не е срещала никъде преди да попадне на този труд. Това са политическите дебати, но представени като цитати и изказвания на тези от личности, свързани с обсъждането и приемането на едно или друго законодателно решение относно бежанците. Авторката е подбрала многозначителни изказвания в тази връзка, които свидетелстват и за еволюцията в политическите възгледи, но и за манталитета на българските управляващи от това време.
Цялата втора част е изцяло приносна и това в основата си историческо изследване е обогатена с много интердисциплинарен подход, смята още доц. Стоянова. Освен историческия анализ авторката използва методи от икономическата и природна география, от социологията, статистиката, международното и административното право, за да направи един цялостен анализ на бежанските потоци с местата, от които идват и настаняването им.
“В случая изследователят е направил натрупване в административно-правните науки, статистиката и социологията, за да може да бъде точен, задълбочен и да погледне на въпроса от много страни, затова и поздравявам Иванка Делева за усилието и успеха, който е постигнала”, допълни доц. Ваня Стоянова.
