От гледна точка на транспортни политики, идеята е да насърчим използването на екологосъобразни видове транспорт, да се подпомогне изграждането на алтернативни горива и понеже все пак е инфраструктурна програма – да се подобри качеството на пътната, железопътната и пристанищната инфраструктура. Това каза в интервю за БТА Мартин Георгиев – ръководител на Управляващия орган на Програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027 г. и директор на Дирекция „Координация на програми и проекти”, Министерство на транспорта и съобщенията.
Разполагаме с около 1,9 млрд. евро, като 1,6 млрд. евро е приносът на Европейския съюз (ЕС) за тези инвестиции, уточни той. Георгиев отбеляза, че общата политическа рамка е достатъчно широко коментирана, с оглед и на т. нар. зелена нисковъглеродна транспортна система и икономика като цяло, но доколкото това е и транспортна програма – идеята е да може да се подпомогне свързаността както вътре в страната, така и със съседните държави, което е в основата на трансевропейската транспортна мрежа, доколкото инвестициите се предполага да бъдат насочени върху мрежата.
Приоритетите
Програмата е разделена на няколко приоритета. Първият е развитие на железопътната инфраструктура с бюджет около 700 млн. евро, посочи Георгиев. С оглед на започнатото в предишния програмен период, средствата основно ще бъдат изразходени за приключване на ключови проекти: направлението Пловдив-Бургас, Елин Пелин-Костенец от линията между София-Пловдив и София-Драгоман. В пътната инфраструктура фокус е завършването на магистрала „Струма“ или поне тази част от нея, която е възможна от лот 3.2, участъци от магистралата между Русе и Велико Търново, както и тунелът под Шипка.
Засилили сме бюджета и в друг приоритет – подобряване на интермодалността, иновации, модернизирани системи за управление на трафика, сигурност и безопасност на транспорта, добави Георгиев и отбеляза фокуса върху пристанищната инфраструктура.
За ЕС е ключово доброто навигационно състояние на река Дунав. Ще подпомогнем с малки проекти, но с голяма добавена стойност, с оборудване съоръжения, които подпомагат колегите, отговарящи за тази дейност, обясни Георгиев. Той добави, че има предвидени средства за мерки за пътна безопасност. В момента сме в процес на одобрение на схема за подпомагане на интермодални оператори. Програмата ще бъде отворена и към частни оператори, не само към тези на публичната инфраструктура, уточни той. Георгиев каза, че вървят разговори с Европейската комисия относно режима на държавни помощи.
Той посочи и друг малък приоритет – интермодалност в градска среда, което е изграждане на жп връзките към летищата в Пловдив и Бургас, но по начин, който да позволява инфраструктурата да се използва и за вътрешен транспорт в двата града.
Инвестиции за интермодалност
В първия програмен период финансирахме малък интермодален терминал в района на град Пловдив, на гара Тодор Каблешков, който се оказа доста успешен, посочи Георгиев. По думите му и бизнесът е проявил интерес да се разработи схема, която в този период да подпомогне съществуващите интермодални оператори, доколкото такива оперират в страната. Смисълът е да се насърчат комбинираните превози, да се намали трафикът по пътищата и товарите на по-дълги разстояния да бъдат насочени към железопътния транспорт, обясни Георгиев.
Преди няколко месеца имахме форум в Бургас, където от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ в последните годините внедриха редица системи за управление на доста процеси и комуникация към бизнеса, отбеляза Георгиев. Системи, по думите му, отворени към потребителите на услугите, които те предоставят, и реакциите са били много позитивни. Не става въпрос за огромен брой хора, които се възползват, той е специфичен сектор, но ефектите са големи, защото тези хора реално пестят пари. Образно казано, през телефона си може да управлява товара и влиза във връзка с администрацията и с операторите на инфраструктурата, каза Георгиев.
Той посочи, че преди няколко месеца са имали събитие в Русе, където била вкарана в експлоатация нова техника, измерваща състоянието на речното дъно и реката въобще. Георгиев добави, че това се подава като услуга към корабособствениците, и отбеляза по-доброто планиране на използването на възможностите на реката.
Относно гарите и пътническия транспорт, той каза, че е свързано с качеството и привлекателността на услугата. Изграждането на големите жп линии и така нататък е свързано с намаляване на времепътуването, възможност за обработка на по-големи товари и на транзитния график, който минава през България, добави той.
Инфраструктура за алтернативни горива
Започнали сме да работим по темата алтернативни горива. Одобрени са ни критериите за подбор, консултирали сме се с членовете на нашия Комитет за наблюдение на програмата и с организации, които работят в сектора, каза Георгиев. Той поясни, че в момента са в разговори с Министерството на финансите за уточняване на режима на държавна помощ и как да бъде приложен при кандидатстването. Мисля, че есента ще успеем да обявим схемата да се кандидатства, като ще вървим на стъпки, посочи той. По думите му ще бъде одобрена например за една част от наличните средства, за да се види как вървят нещата, и след това, ако трябва, нещо ще се промени или подобри.
Отделно, „Пристанищна инфраструктура“ ще работят за изграждане на инсталации за зареждане на електромобили в пристанищата, каза Георгиев. Той коментира, че въпросът е бил поставен наскоро, макар че не е елемент от програмата, за водородната инфраструктура. Започнали сме разговори по темата с други колеги, с други програми, които са финансирали пилотни проекти. Не можем да финансираме пилотни дейности или проучвания. Ще видим какво се е получило при тях и дали при наличие на някакъв ресурс, ако остане свободен в програмата, бихме могли да работим и по тази тема, но в момента това са някакви предварителни дейности, които правим, уточни Георгиев.
Секторът на водния транспорт
От „Пристанищна инфраструктура“ успяха да завършат голям проект за капитално драгиране в района на пристанище Бургас на стойност около 70 млн. лева, посочи Георгиев. Той обясни, че проектът ще даде възможност кораби с по-дълбоко газене да влизат в района на пристанището и ще усили потенциала му да се използва за т. нар. коридори на солидарност за експорта от Украйна и насочването му към различни страни от ЕС.
Колегите в предишни години имат доста подготвени проекти по речните пристанища и т.н., насочени основно към подобрение на инфраструктурата, което би дало възможност да се обработват повече кораби, респективно повече товари, отбеляза Георгиев.
