През последните 2 години значителните загуби, причинени от украински дронове и ракетни удари, принудиха руския Черноморски флот да се оттегли от югозападното крайбрежие на Украйна и да преразположи корабите си от военноморската база Севастопол в окупирания Крим в Новоросийск. Това позволи на Украйна да възстанови морски транзитен маршрут за товарни кораби, за да достигнат украинските пристанища в и около Бесарабия. И все пак този коридор далеч не е сигурен, тъй като Русия продължава да поставя морски мини в Черно море, за да спира кораби, за които Кремъл твърди, че потенциално могат да превозват военни доставки до украинските пристанища. За да компенсират ограничения достъп на руски кораби, морските патрулни самолети Илюшин Ил-38 хвърлят дънни мини. Опасността от мини продължава да прекъсва търговския морски трафик в Черно море, като последният инцидент в края на декември повреди кораб под флага на Панама и рани двама от членовете на екипажа му.
Използването на мини е особено опасно за кораби, превозващи зърно от Украйна. Преди спирането на „Черноморската зърнена инициатива“, от юли 2022 г. до юли 2023 г. 33 милиона тона украинско зърно бяха транспортирани с кораби, като над половината от износа отиваше в развиващите се страни. Но след като Москва едностранно провали сделката, подновената заплаха от руските мини възпря много собственици на кораби да поемат риска, поставяйки напрежение върху световния пазар, повишавайки цените и създавайки допълнителни усложнения за и без това затруднения селскостопански сектор на Украйна.
За да се справят със заплахата от тези мини за търговското корабоплаване и морската сигурност на Украйна, крайбрежните държави трябва значително да засилят фокуса си върху и координацията в операциите по почистване на мини, както и да укрепят собствените способности на Украйна.
Миналия октомври Контактната група по отбраната на Украйна направи критична крачка напред в това начинание, когато България и Румъния разположиха съвместна морска оперативна група за миночистене, която да действа по крайбрежния морски коридор, създаден от Украйна за търговски превозвачи след пропадането на сделката за износ на зърно.
На 11 януари министрите на отбраната на трите съюзници от НАТО, Турция, България и Румъния, подписаха тристранно споразумение за стартиране на съвместна мисия по миночистене в Черно море. Поради опасността, която представляват както за военните, така и за цивилните кораби, невоюващите крайбрежни държави се борят да открият и неутрализират тези мини и да защитят собствените си кораби.
Последната тристранна инициатива може да улесни създаването на Черноморски флот на НАТО – концепция, на която Турция отдавна се противопоставя, но е от решаващо значение за ефективното поддържане на сигурността и противопоставяне на руските усилия за дестабилизиране на региона.
Турция се противопоставя на всеки продължителен престой в Черно море на военни кораби на НАТО извън региона на основание, че това би нарушило Конвенцията от Монтрьо.
Русия не е единствено отговорна за минното поле в Черно море, тъй като Украйна също е поставила морски мини край бреговете си, за да се защити от потенциално нападение от руския флот.
Въпреки нарастващото сътрудничество между Турция и Украйна, Анкара е решена да запази ролята си на посредник във войната и непрекъснато отказва да изостави напълно отношенията си с Москва.
Очаква се военноморските мини да останат заплаха дори след края на военните действия в Украйна, а Турция и съседните черноморски страни в крайна сметка ще трябва да проведат мащабни операции по разминиране.
